ОМП и УК

от | юни 8, 2022 | ОКОЛНА СРЕДА

ПРОЕКТ – ПРОГРАМА – Публикувано от администратор: 10.07.2025 г.

УТВЪРЖДАВАМ:                                                       

НИКОЛАЙ ТОНЕВ

Кмет на Община Гълъбово     

и Председател  на общинския съвет

за намаляване на риска от бедствия

ОБЩИНСКА ПРОГРАМА ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА ОТ БЕДСТВИЯ                              

2025 – 2029 год. ОБЩИНА ГЪЛЪБОВО

 

          І. ВЪВЕДЕНИЕ.

1. ОСНОВАНИЕ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ.                                             

Програмата за намаляване на риска от бедствия е разработена на основание чл. 6д, ал. 1,   чл. 65, ал. 1, т.9  и чл. 65б, т. 1 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ).

2.  АНАЛИЗ.

Свързани с климата събития като наводнения, бури, горещи вълни, снеговалежи и суши представляват близо деветдесет процента от всички големи бедствия през последните две десетилетия. Очаква се изменението на климата да увеличи честота и интензивността на свързани с метеорологичните условия заплахи. Това от своя страна би имало съществено въздействие върху икономическото и социално развитие, с неизбежен каскаден ефект върху бедността, снабдяването с храна и вода, градските системи, разпространението на заболявания, човешката миграция и конфликтите между хората. Следователно, намаляването на степента на излагане и уязвимостта на хората спрямо свързани с метеорологичните условия заплахи е общ критичен приоритет както за адаптацията към изменението на климата, така и за намаляването на риска от бедствия (НРБ).

Управлението на риска, а не управление на бедствията като показатели за неуправляван риск, следва да се превърне в свойствен елемент на процесите на развитие. То следва да е не просто притурка, а набор от конкретни практики, които са вградени в основите на процесите на развитие. Управлението на рискове, присъщи на социалните и икономически дейности, изисква комбинация от три подхода: перспективно управление на риска, с цел избягване натрупването на нови рискове; коригиращо управление на риска, с цел ограничаване на съществуващите рискове, и компенсаторно управление на риска, с цел подпомагане устойчивостта на индивидите и общностите в условия на остатъчни рискове, които реално не биха могли да бъдат намалени. Както се отбелязва в системата за координация на намаляването на бедствията на ООН, постигането на устойчиво развитие не е възможно без да се положат значителни усилия за намаляване на риска от бедствия.

Цикълът на защитата при бедствия обхваща фазите по управлението на риска (дейностите по превенция, смекчаване, готовност) и фазите по управлението на кризи изразено в дейностите – реакция, рехабилитация или реконструкция, възстановяване,  които са разделени от настъпващото бедствие, а затварянето на цикъла се характеризира с дейности по дългосрочното развитие и възстановяване след кризисното събитие основано на устойчивост.

Рисков профил по отношение на бедствия и климатични явления – Приложение № 1

3. ОЧАКВАНИЯ ОТ РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ПРОГРАМАТА ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА ОТ БЕДСТВИЯ.

Общинската Програма съответства на целите определени в Националната стратегия за защита при бедствия 2018-2030 год. и Националната програма за намаляване на риска от бедствия 2021-2025 год. Сама по себе си е основен документ интегриращ националната платформа за намаляване риска от бедствия и има за цел да спомогне за осигуряването на цялостен, всеобхватен и интегриран подход към управлението на риска и постигането на устойчивост при бедствия.

Програмата се фокусира, но не се ограничава до:

  • Намаляване на уязвимостта на населението от бедствия;
  • Пдобряване на координацията и ефективността при реализиране на дейностите за намаляване на риска от бедствия в отделните сектори и недопускане на дублиране на дейности;
  • Повишаване на инвестираните средства в дейности за намаляване на риска от бедствия;
  • Подобряване споделянето на информация и данни за риска от бедствия;
  • Използване на публично-частно партньорство за постигане на по-добри резултати в областта на намаляване на риска от бедствия.

С Реализирането на Общинската програма за намаляване на риска от бедствия се очертава една рамка,  която e определяща за създаване на устойчив механизъм за координация между отделните заинтересовани стрени, недопускане дублирането на дейности и ресурси и приоритизирането на инвестициитеза намаляване на риска от бедствия, като се отчита негативното въздействие на рисковете, установените пропуски в капацитета, ефективността и ефикасността на мерките и въздествието на пормените в климата.

Водещ фактор за намаляване на риска от бедствия  е формирането на култура на превенция на бедствията, както и на правилното поведение на цялото общество по време на бедствие.Повишената обществена култура за риска от бедствия влияе положително върху процесите на взимане на решения, развитието на нормативната база и организирането и разпределението на ресурси за намаляване на риска от бедствия.

II. ОПЕРАТИВНИ ЦЕЛИ И ДЕЙНОСТИ ЗА ПЕРИОДА  2025-2029 год.

За постигане на оперативните цели е необходимо  да се осигури цялостен и интегриран подход за управление на риска, който не просто води до справяне със съществуващите, а и до недопускане създаването на нови рискове. Този подход трябва успешно да отговаря и на потребностите на отделните уязвими групи от населението. Прилагането му изисква определянето и реализирането на оперативните цели на настоящата Програма, водещи до постигане на основната цел, като се основават на следните принципи:

  • Отговорност и подготвеност на всеки гражданин – формиране на чувство на отговорност в отделния гражданин, за осигуряване на собствената безопасност и подготвеност за адекватни действия при бедствия;
  • Прозрачен подход при управлението на риска от бедствия-осигуряване на информираност на обществото, относно въведените мерки за управление на риска.Установяване на систематичен подход, осигуряващ възможност за участие на обществото, последван от реализиране на адекватни мерки за намаляване на риска от бедствия;
  • Цялостно и интегрирано управление на риска от бедствия – осигуряване на информираност на обществото, относно въведените мерки за управление на риска.Установяване на систематичен подход, осигуряващ възможност за участие на обществото, последван от реализиране на адекватни мерки за намаляване на риска от бедствия;
  • Съобразяване с последиците от бедствия – фокусиране върху негативните последици от бедствията за адекватно планиране и устройство на територията, информирано вземане на решения, по-добро приоритизиране и разпределение на наличните ресурси. Осигуряване на ясни и надеждни източници на финансиране;
  • Използване по най-добрия начин на информация, експертиза, наука и технологии-осигуряване ефективното използване на информационни системи и прилагането на научни изследвания и постижения е жизнено важно в процеса на управление на риска от бедствия. Изграждане във всеки един сектор на капацитет и системи, които да подпомагат процеса на вземане на решения.

Оперативни цели и дейности за периода 2025-2029 год. – Приложение № 2

III. ОТЧИТАНЕ И НАПРЕДЪК ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМАТА ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА НА ОБЩИНА ГЪЛЪБОВО.

1. РАЗРАБОТВАНЕ НА ОБЩИНСКА ПРОГРАМА ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА ОТ БЕДСТВИЯ.

За изпълнение на целите на областната програма за намаляване на риска от бедствия и във връзка с намаляване на рисковете, определени с общинския план за защита при бедствия, се разработва общинска програма за намаляване на риска от бедствия, която съдържат:

  • оперативните цели;
  • дейностите за реализиране на оперативните цели.

2. РЕД ЗА ПРИЕМАНЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ.

Проектът на общинската програма за намаляване на риска от бедствия се публикува за обществено обсъждане на интернет страницата на общинска администрация за срок един месец.

В едномесечен срок след изтичането на този срок, кметът на общината внася общинската програма за намаляване на риска от бедствия за съгласуване от съвета по чл. 64а, ал. 1 от ЗЗБ, след което я предлага за приемане от общинския съвет.

По предложение на кмета на общината може да се измени или отмени общинската програма за намаляване на риска от бедствия, като се спазва процедурата заложена в ЗЗБ.

3. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА.

За изпълнение на общинската програма за намаляване на риска от бедствия се приемат годишни планове, които задължително съдържат:

  • оперативни цели;
  • дейности;
  • бюджет;
  • срок за реализация;
  • очаквани резултати;
  • индикатори за изпълнение;
  • отговорни институции.

Изпълнението на Програмата ще се осъществява посредством изпълнение на дейностите заложени в Годишните планове. Отчитането ще се извършва с изготвянето на доклад в срок до 31.01 до Председателя на областния съвет за намаляване на риска от бедствия, за състоянието на защитата при бедствия, който ще съдържа информация за реализираните мерки и идентифицираните предизвикателства.

IV. ФИНАНСИРАНЕ.

1. ВЪВЕЖДАНЕ НА УСТОЙЧИВА СИСТЕМА ЗА ФИНАСИРАНЕ НА ЗАЩИТАТА ПРИ БЕДСТВИЯ.

1.1. Финансово обезпечаване на подготовката за реагиране при бедствия.

Целенасочено планиране на финансови средства за обезпечаване дейностите на органите за управление и частите на Единната спасителна система, включващи материално техническото обезпечаване, както и определяне на подобаващо възнаграждение. От  особена важност за осигуряване на своевремeнно реагиране е изграждане на системи за наблюдение.

Изследванията и проучванията показват, че публичните и частните инвестиции в намаляване на риска от бедствия значително редуцират разходите необходими за реагиране и възстановяване след бедствия. Навременното и адекватно инвестиране в различни мерки, ограничаващи въздействието на определени фактори води до недопускане възникването на бедствия или до съществено намаляване на техните негативни последици.

Анализът „разход-ползи“ от предприетите действия за управление на риска от бедствия, е необходимо да се вземе предвид при осъществяването на публични и частни инвестищш на всички нива, както и при проектирането на механизмите за защита на населението и споделяне на финансовия риск.

Този вид анализ е необходимо да обхваща не само избегнатите разходи при евентуално реагиране и възстановяване след бедствия, а и тези по отношение на недопуснати загуби на бизнес, обедняване на населението в следствие невъзможността на бизнеса да функционира нормално, последици върху околната среда и културното наследство. За да е точен, анализът трябва да отчита и постигнатия икономически и социален напредък в следствие изпълнението на конкретни мерки и решения за намаляване на риска от бедствия.

1.2. Финансово обезпечаване на неотложни аварийно — възстановителни дейности при бедствия.

Осигуряването на нормално функциониране на обществото при бедствия, задължително преминава и през ефективно и координирано възстановяване. Това е сложен социален процес, който се простира далеч извън възстановяването на материални активи или предоставянето на социални услуги. Възстановяването може да отнеме седмици, месеци, години и дори десетилетия. За да бъде достатъчно бързо и ефективно, то трябва да се базира на цялостна и интегрирана рамка, която отчита многостранните му аспекти, които в комбинация, поставят основите на устойчивостта на обществото.

Необходимо е да сe подобри прилагането на механизми за социална помощ при засегнатите от бедствия деца, възрастни, хора с увреждания и други соцнално-уязвими групи от населението.

В тази връзка, предприемането на необходимите действия и въвеждането на адекватни механизми за финансиране, ще осигури възможност за справяне с предизвикателствата на бъдещето. Употребата на така нарeчени инструменти за предварително осигуряване на финансиране, като застраховане (суверенно, параметрично, вторично-застраховане), финансови резерви, кредити за справяне с извънредни ситуации др., които допълват обикновено използваните инструменти за обезпечаване на дейности по защита при бедствия, щс осигури необходимата адаптивност на системата.

Необходимо е изборът на съответните финансови механизми да бъде съобразен с потребността от ресурси във времето. Фазата на възстановяване трябва да се основава на предварително планирани действия, които да не допускат създаването на същите рискови условия, довели до настъпване на бедствието.

Финансовото управление на риска от бедствия се реализира чрез мерки, като:

  • Разбиране и адекватно оценяване на риска от бедствия върху публичните финанси;
  • Въвеждане на механизми за финансиране на дейностите за намаляване на риска от бедствия;
  • Въвеждане на механизми за осигуряване на ликвидност след бедствия с голям мащаб, с цел по-бързо и ефективно възстановяване (катастрофичен фонд, параметрично/ суверенно застраховане и др.);
  • Стимулиране на използването на застраховането;
  • Осигуряване на финансови резерви за реализиране на мерки за реагиране и възстановяване след бедствия;
  • Насърчаване учредяването и развитието на инструменти за взаимно подпомагане (фонд „Общинска солидарност“ и др.).

Повишаването на инвестициите в намаляване на риска от бедствия е възможно да се реализира чрез мерки, като:

  • Въвеждане на механизми за отчитане намаляването на риска от бедствия, като критерий при финансиране на големи публични и частни инфраструктурни проекти;
  • Въвеждане на механизъм за осигуряване на планиране на възстановяването след бедствия;
  • Изграждане на система за наблюдение и отчетност на разходваните финансови средства при превенция, реагиране, възстановяване и подпомагане.

2. ИЗТОЧНИЦИ НА ФИНАНСИРАНЕ.

  • Общински бюджет;
  • Републикански бюджет;
  • Бюджетите на министерствата и ведомствата;
  • Търговските дружества и едноличните търговци – за обектите им;
  • Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (МКВП);
  • Структурни фондове на Европейския съюз.

Председателят на Общинския съвета за намаляване на риска от бедствия, ежегодно до месец април внася в съвета по чл. 64а, ал. 1 от ЗЗБ, доклад за приоритетните дейности за намаляване на риска от бедствия, за които е необходимо финансиране през следващата календарна година.

Финансирането чрез МКВП се осигурява за превантивни дейности заложена в общинската Прогрмата за намаляване на риска от бедствия, имащи принос за постигане на стратегическите цели на Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия, които водят до решаване на конкретни проблеми, свързани с намаляване на риска от бедствия и/или повишаване на готовността, и/или изграждане на способности за реагиране на областно или общинско ниво.

Тези средства трябва да са в рамките на предвидените по резерва за непредвидени и/или неотложни разходи в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и да са част от определения лимит, съгл. чл. 56, ал. 2 от Закона за защита при бедствия и Постановлението на Министерския съвет за изпълнение на Държавния бюджет на Република България за съответната година.

Неразделна част от настоящата програма са:

Приложение № 1 –  Рисков профил по отношение на бедствия и климатични явления

Приложение № 2 – Оперативни цели и дейности за периода 2025-2029 год.

Изготвил: Д. Митева /Ст. експерт „ОМП и УК“/

Приложение1:

РИСКОВ ПРОФИЛ

ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЕДСТВИЯ И КЛИМАТИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

I. ПРИРОДНИ И ПРИЧИНЕНИ ОТ ЧОВЕШКАТА ДЕЙНОСТ ОПАСНОСТИ, КОИТО МОГАТ ДА ПРЕДИЗВИКАТ БЕДСТВИЯ.

1. ПРИРОДНИ ОПАСНОСТИ, КОИТО МОЖЕ ДА ПРЕДИЗВИКАТ БЕДСТВИЯ.

Природното бедствие е съвкупността от дестабилизиращи природни явления, характеризиращи се с голяма интензивност и висок поразяващ фактор, водещи до нарушаване жизнената дейност на социума, унищожаване на материални ценности, травми и човешки жертви. Природните бедствия имат сенергетически характер, т.е. възможно е едно бедствие да породи друго, например вулканичните изригвания често са съпътствани от земетресения, земетресенията инспирират цунами и т.н., т.е. получава се „домино ефект”.

С всяка изминала година природните бедствия достигат все по драматични величини по отношение на броя и степента на проявление. Разрушителният им потенциал непрекъснато нараства. Независимо от научно-техническия процес и превантивните мерки за обезпечаване безопасността, хората стават все по-слабо защитени.

От направени анализи на природните бедствия в България ясно личи тенденция към нарастване, което показва необходимостта от предприемане на спешни мерки за превенция. През последните десетилетия значително е нараснал делът на наводненията, ветровите бури, екстремните температури и земетресенията. Предвид глобалните климатични промени, към тази група за в бъдеще все по-често ще се причесляват и засушяванията, което от своя страна ще окаже пагубен ефект върху икономическата, а от там и върху социалната сфера в нашата страна.

1.1. Сезмична опасност.

Сеизмичните въздействия се характеризират със своята непредвидимост, особено по отношение на времето, поради което при проявата им се причиняват големи по размер негативни последици – жертви и пострадали сред населението, значителни материални щети и др.

Земетръсната опасност за дадена територия зависи от нивото на земетръсната активност, т.е. от силата и чистотата на възможните бъдещи земетресения. Земетресението е природно бедствие, което не може да бъде предсказано. Неговата продължителност е кратка, но последствията могат да бъдат изключително тежки. Разрушителният ефект от земетресенията се дължи на процесите, протичащи на земната повърхност в района на епицентъра. Земетресението е комплексна катастрофа. Освен преките поражения-разрушения и изменения в релефа, не по-малко са  и вторичните отрицателни ефекти, съпътстващи земния трус или получени като негово следствие.Това са: пожари и взривове вследствие на огромни водни вълни от разрушаване на язовирни стени и други хидротехнически съоръжения; епидемии, причинени от нарушения във водоснабдяването и канализацията; радиационна опасност при разрушаване в ядрено-енергични обекти и др.

От сеизмологична гледна точка България е разположена в Алпо-Хималайския сеизмичен пояс. Територията на Република България е характерна с висока сеизмична активност и е сред класифицираните като “втори ранг земетръсно-опасни участъци” по Земята.

Тази територия попада под въздействието както на вътрешни, така и на външни за страната сеизмогенни райони с очакван магнитуд до 8-ма степен по скалата на Рихтер и интензивност от 9-та и по-висока степен по скалата на Медведев – Шпонхойер – Карник.

На територията на страната се определят три вътрешни сеизмични района:

  • Североизточен – включва Горнооряховската сеизмична зона (очакван магнитуд по скалата на Рихтер до 7,5 –та степен, интензивност от 9-та и по-висока степен по скалата на Медведев – Шпонхойер – Карник /МШК/), Шабленска зона (максимален магнитуд до 8-ма степен, интензивност до 9-та степен по скалата на МШК за Черноморското крайбрежие), Дуловската зона (максимален магнитуд 7,5 поради

относително голямата дълбочина на огнището, максималното въздействие е с интензивност над 8-ма степен по скалата на МШК);

  • Средногорски – състои се от Софийска зона (максимален очакван магнитуд 6,5 – 7 и интензивност около 9-та степен по скалата на МШК), Маришка зона (максимален магнитуд 7,5 и интензивност до 10-та степен по скалата на МШК), Тунджанска зона (магнитуд до 6, интензивност в епицентъра до 9-та степен по скалата на МШК) и Подбалканска зона (магнитуд до 7,5 и епицентрална интензивност между 8-ма и 9-та степен по скалата на МШК);
  • Рило – Родопски – включва Струмска зона (максимален очакван магнитуд 8, интензивност над 9-та степен по скалата на МШК в епицентралната област), Местенска и Западно-Родопска (Велинградска) зони (във всяка от тях максимален магнитуд 6, съответно епицентрална интензивност около 8-ма степен по скалата на МШК).

ОБЩИНА ГЪЛЪБОВО попада в Алпо-Хималайския земетръсен пояс и най вече от Маришката сеизмична зона, която обхваща средното течение на  р. Марица.

Въпросът за същинското прогнозиране – едновременното определяне на силата, мястото и времето на земетресението все още няма еднозначно решение в световен мащаб. Сеизмичната опасност не може да бъде контролирана, но сеизмичният риск може да бъде управляван и намален. Намаляването на сеизмичния риск се осъществява преди всичко чрез подобряване на устройственото планиране и инженерно-техническото проектиране, изграждането и експлоатацията на строежите.

Земетръсната обстановка на Балканите има своя специфика. Основна част от земетресенията са с плитки огнища на дълбочина до 60 km, което силно увеличава ефектите върху земната повърхност. При висока гъстота на населението и голяма плътност на застрояването, този факт означава значителни последствия даже от сравнително слаби земетресения (магнитуд М=5.0-6.0).

Територията на Република България е характерна с висока сеизмична активност и е сред класифицираните като земетръсно-опасни зони на Земята. Съществуващата Българска сеизмична мрежа в рамките на Националната Оперативна Телеметрична Система за Сеизмологична Информация (НОТССИ) към Геофизичния институт осигурява надеждна регистрация и качествена информация за земетресенията,станали на територията на страната и околностите й. Сеизмичната опасност не може да бъде контролирана, но сеизмичният риск може да бъде управляван и намален. Намаляването на сеизмичния риск се осъществява преди всичко чрез подобряване на устройственото планиране и инженерно-техническото проектиране, изграждането и експлоатацията на строежите и съоръженията.

Съгласно картата за сеизмично райониране на Република България за период 1000 години към Наредба №РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, за община Гълъбово се очаква се сеизмично проявление с Магнитут 5,5 – 6,5 по Рихтер и с изразен интензитет VIII /IX/ по МШК.

При възникване на земетресение от такава степен, на територията на община Гълъбово ще се създаде сложна обстановка както следва:

  • част от сградите ще бъдат напълно или частично разрушени, при което много хора ще бъдат затрупани и ще се нуждаят от помощ, а други ще останат без подслон, което налага същите да бъдат всестранно осигурени;
  • възможно е нарушаване целостта на язовирните стени на яз. Дерменка, яз. Розов кладенец, яз. Хайдушко кладенче, яз. Априлово и яз. Великово, което  ще нанесе огромни щети на населението и инфраструктурата;
  • сериозни нарушения в енергийната и водоснабдителна система на община Гълъбово;
  • ще се създадат предпоставки за възникване на епидемии;
  • ще се създадат условия за мародерстване, кражби и насилие.

1.2. Опасност от наводнения.

          1.2.1. Анализ на възможните наводнения, които биха засегнали територията на общината или част от нея.

Наводнението е временно заливане с вода на значителна част от сушата в резултат от действието на природни сили или разрушени хидротехнически съоръжения, при което се нанасят тежки поражения, като разрушаване на жилища, стопански постройки, пътища и мостове. В някои случаи то е свързано и с човешки жертви.

Наводненията са често срещани природни бедствия. В съответствие с класификация за този вид бедствия за територията на Република България са характерни следните видове наводнения:

  • природни наводнения:

• наводнения от речни разливи – разрушаване на язовирни стени, диги или други хидротехнически съоръжения, стеснени и с намалена проводимост, затлачeни речни русла, дерета и канали;

• поройни наводнения – наводнение, предизвикано от падане на обилни, поройни валежи – над 30 л/ м2 или при интензивно топене на снеговете и препълване на канализационната мрежа за повърхностни води.

  • техногенни наводнения:

• наводнения от аварии и неправилно управление на хидротехнически съоръжения;

• наводнения, причинени от преднамерени действия.

За Община Гълъбово са характерни наводненията от I група, предизвикани от падането на обилни дъждове или интензивно топене на снеговете. В общината са възможни локални наводнения, проявяващи се в прилежащия реченни участъци на река Соколица, Кумлия, Сазлийка и деретата преминаващи през населените места.

Техногенните наводнения са непредсказуеми и с неясни последици и са възможни в определена степен за всички водни обекти и хидротехнически съоръжения.

1.2.2. Наводнения от аварии или неправилно управление на хидротехничеки съоръжения.

Този вид наводнения се дължат главно на две основни причини:

  • аварии при големи хидротехнически съоръжения;
  • неправилно управление на язовири, предимно с голям хидравличен капацитет на облекчителните съоръжения.

И в двата случая, особено при първия, в подязовирния участък могат да се получат тежки наводнения, които са особено опасни поради неочакваната им поява, дори и при спокойна хидрометеорологична обстановка. Неправилна маневра с тези съоръжения /което по принцип се изключва от правилата за тяхното управление/ може да причини внезапно наводнение в подязовирния речен участък.

Наводнение по изкуствени причини може да се получи и при лошо поддържано или  неподдържано речно корито след язовирната стена, което по естествен път се превръща в гора.

Защитата от този вид наводнения се води чрез извършване на всички утвърдени дейности по наблюдение и техническа поддръжка на съоръженията, както и чрез спазване на разработените правила за управление на водохранилищата. Допълнително се предприемат и пасивни инженерно-строителни мерки за предпазване на бреговете от технологично изпусканите на води от водохранилищата при профилактични изпитания и преминаване на високите води с нормираната обезпеченост.

Експлоатационната практика показва, че по язовирните стени и съоръженията към тях са възможни различни по вид и обем аварийни ситуации. Това могат да бъдат преминаване на високи води с обезпеченост близка или по-ниска от проектната, повреди във водоотвеждащите и облекчителни съоръжения, като основни изпускатели и преливници, повреди в затворните органи в машинната и електрическа част на съоръженията, свличане на земни маси по скатове или сух мокър откос на язовирната стена, завишени филтрации под или през тялото на стената, необичайни премествания и деформации, както и нарушаване цялостта и стабилността на стената и съоръженията вследствие на зeметресение или терористичен акт. Аварийните ситуации в зависимост от причината за възникването им могат да предизвикат различни последици, което не дава възможност предварително да се определят времето, характера и очакваните размери на наводнение.

На територията на Община Гълъбово има изградени 43 бр. микроязовира.

Съществува вероятност от заливането и разрушаването на:

А. населени места и земеделски площи:

     – с. Мусачево – яз. Мусачево /частна собственост/;

     – с. Априлово – от язовир „Априлово“;

     – с. Мъдрец  от язовир „Дерменка“ ;

     – с. Обручище – яз. „Кумлия“

   – гр. Гълъбово- яз. „Хайдушко кладенче“ – ж.п. линия Симеоновград – Нова Загора

Б.  пътни съоръжения:

  • пешеходен и бетонов мост, през който преминават МПС и пешеходци – намира се в с. Обручище.

1.2.4. Поройни наводнения.

Поройните наводнения /вследствие на интензивни валежи с рядка повторяемост над 60 – 80 л.м2/ се дължат на голямото количество вода, паднала  върху земната повърхност. Когато интензивността на водобразуването надвишава есетствения отточен модул на терена или действителния отточен модул на изградените канализационни и дренажни системи, върху земната повърхност се формират големи обеми вода, които във вид на порои се стичат и запълват ниските теренни форми. Поройните наводнения не са свързани с наличието на речна мрежа и могат да възникнат след интензивен валеж, независимо от състоянието на водния режим в нея.

Особено опасни са поройните наводнения за селищните райони, където водонепропускливите и гладки улични настилки създават условия за големи скорости на водата, бърза концентрация и почти никакви загуби от инфилтрация в почвата.

Подобен ефект се получава и в суходолията с голям наклон на дъното и скатовете, където бързата концентрация на оттичащите се води е в състояние да породи катастрофални високи вълни с много малка трайност.

Защитата от поройни наводнения се провежда главно чрез изграждане на дъждовни канализационни системи в селищата, окритите технологични площадки на промишлеността, предпазните събирателни скатови канали, както и чрез дренажни системи в мелиоративните площи на земеделието.

Относно състоянието на защитата от поройни наводнения могат да се направят следните констатации:

  • в преобладаващия брой на селата няма канализационна система;
  • оразмерителните параметри на съществуващите канализационни системи в много от районите не отговарят на съвременното развитие на урбанизираните територии;
  • техническата поддръжка на съществуващите канализационни системи в редица случаи е незодоволителна и не обезпечава отвеждане на водите с проектната обезпеченост.

След продължителен, обилен дъжд, падналите водни маси не могат да се поемат от дъждоприемните оттоци. Съществуващите отводнителни и охранителни канали в отделните райони на общината и наличните сухи дерета са предназначени за приемане на по-умерени количества повърхностни води и ги поемат, ако същите са насочени в техните корита.

 Много често пълноводните потоци от интензивни дъждове се насочват по улиците, препълват канализацията за повърхностни води и водата излиза над нивото на бордюрите. Възможно е наводняване на отделни райони от територията на общината. При такива обстоятелства се наводняват приземните етажи, мазетата, сутерените и други помещения, намиращи се под нивото на уличните платна.

Наводнения от този характер може да се случат през пролетта и есента, когато от листопада се запушат повечето от дъждоприемните шахти и дъждовната вода не може да се поеме от канализационната система.

1.3. Горски и полски пожари.

Територията на община Гълъбово

Горският фонд в общината е 4174.169 дка е с преобладаващ равнинен характер, а диворастящата растителност е представена изключително оскъдно. Горското стопанство в района е предимно с екологична насоченост – поддържане на горите и ограничен добив на дървесина. Горските територии на общината се стопанисват от Държавно горско стопанство Стара Загора. Средната надморска височина варира от 100 м до 900 м. Държавното горско стопанство е разположено на територията на четири общини – Стара Загора, Гълъбово, Раднево и Опан. Горският фонд на територията на общината възлиза на 18,6%. За осигуряване на необходимата превенция от пожари, ежегодно в Община Гълъбово се разработва “Програма за подготовка на Община Гълъбово за пожароопасния сезон” и се издава заповед от Кмета на общината с определени мерки за осигуряване на пожарната безопасност с отговорници и срокове за изпълнение.

          Изпращат се писма до всички кметове и кметски наместници, с които те са запознали срещу подпис ползвателите на земеделски земи с техните задължения, както с правилата и нормите за пожарна безопасност. След което са ги залепили на видно място, както и  извадки от нормативната уредба. Изготвя се и „Годишен план за защита на горските територии от пожари“ и „План за действие при гасене на пожари в горски територии“. Плановете са утвърдени от Директора на РДГ гр. Стара Загора и съгласувани с Началника на РСПБЗН – Гълъбово.

          Инструктажите на групите за гасене се извършва от експерти от РСПБЗН – Гълъбово по искане на Кмета на общината.

Особено сложна ще бъде обстановката при възникване на пожари в горските участъци в непосредственна близост до населените места, като: с. Медникарово, с. Обручище, с. Мъдрец, с.  Разделнаи гр.Гълъбово.

Друг основен проблем е труднодостъпния терен и липса на близки водоеми пригодени за използване от техниката на ППЗ.

1.4. Засушявания.

Засушаването е следствие от намаляването на валежите за дълъг период от време.

Често редица метеорологични елементи като високи температури, силни ветрове и ниска относителна влажност се проявяват съвместно със засушаването, което прави това явление много силно изразено. Установената негативна тенденция в многогодишните изменения на валежите за много райони на страната показва, че съществува вероятност за проява на засушавания. Това налага да се изследва и анализира риска от суша и да се разработят и прилагат мерки за неговото намаляване и възможно отстраняване.

От изключително значение е правилното управление на водите. Направени анализи сочат, че почти 20 % от водата в Европейския съюз се губи поради липса на водна ефективност и се подчертава необходимостта от големи инвестиции за подобряване на техническия напредък във всички стопански отрасли (с акцент върху най-интензивното ползване на вода и отраслите с най-значителен потенциал за пестене на вода); отбелязано е, че лошото управление на водите е проблем, който влияе на недостига на вода и може да има повече отрицателни последици по време на суша.

1.5. Силни ветрове и смерч.

Силните ветрове не са често явление за страната. Средногодишният брой на дни със силен (ураганен) вятър е между 5 и 20 дни.

Ураганният вятър, надхвърлящ значително ветровото натоварване при оразмеряването на сгради и обекти е рядко явление, но въпреки това се случва. Силните ветрове на територията на общината могат да доведат до прекъсване на електроснабдяването следствие на късане на въздушни далекопроводи, пречупване на клони и дървета, нарушения на инфраструктурата и представляват заплаха за живота, здравето и имуществото на хората.

1.6. Снегонавявания.

Спецификата на континенталния климат е в основата и на възможни снегонавявания. Снежните виелици и заледявания са често явление за територията на Община Гълъбово, особено в нейната югоизточна част. Те са характерни за месеците декември, януари и февруари, но могат да се проявят и през останалите зимни месеци.

Зимата е сезон, който се характеризира с ниски температури, снежни виелици и бури, заледявания и обледенявания. Съществува опасност от измръзване на хора, растения и животни.

Снеговалеж, съчетан със силен вятър, при което се отнася и натрупва голямо количество сух сняг в отделни зони. Явлението възниква при температура на въздуха под 00 С, при снеговалеж и скорост на вятъра над 5м/сек. През зимата в периода декември-март, рязката промяна на температурата довежда до обилни снеговалежи, съпроводени със силни ветрове. В резултат на това се образуват снегонавявания и стават непроходими цели пътни участъци, обледеняват се далекопроводи, открити съобщителни съоръжения и др.

Честотата на проявление на снежни бури и създаване на сложна обстановка по републиканската и общинска пътна мрежа е 2 години, а в определени периоди и ежегодно. Снеговалежите обикновено са съпроводени с бури, а в определени моменти и ураганни ветрове, което създава сложна обстановка. Нарушава се електро и водозахранването на голяма част от населените места. Затруднява се медицинското обслужване на населението и снабдяването му със стоки от първа необходимост. Непроходими в резултат на обилен снеговалеж и навявания при зимни условия на територията на Община Гълъбово стават пътните участъци:

Затруднява се движението най-често в следните пътни участъци:

  • 4 клас пътна мрежа – Помощник – Главан;
  • 4 клас пътна мрежа – Гълъбово – Мусачево
  • 4 клас пътна мрежа – Гълъбово – Априлово
  • 3 клас пътна мрежа – Гълъбово – Опан
  • 2 клас пътна мрежа – Главан – Мъдрец

Обща прогноза: През зимата рязката промяна на температурите, съпроводена с обилен снеговалеж и силен вятър довеждат до образуване на снежни преспи, снегонавявания и заледявания в отделни райони на общината. Участъците от републиканската пътна мрежа, с вероятност от образуване на преспи и снегонавявания през зимния сезон са :

  • 2 степен с дължина – 21 км.
  • 3 степен с дължина – 42,1 км.
  • 4 степен с дължина – 43 км.

Възможно е образуване на снегонавяване и по други участъци от пътната мрежа, особено по общинската в югоизточните части на общината.

През зимния период се образува обледеняване по въздушните електропроводни мрежи, което причинява скъсване на проводници и пречупване на носещи стълбове, водещо до нарушаване на нормалното електрозахранване на населените места.

Честотата на проявление на обледяванията е 2-6 години, като мащабът на бедствието обхваща около 50% от електропреносната мрежа в общината. Най-засегнати при такава ситуация са мрежите ниско напрежение и тези в населените места.

1.7. Екстремни температури.

Към природните бедствия могат да се отнесат и екстремните температури. От една страна това са аномално ниски температури в зимния период – студове, от друга – аномално високи температури през лятото – горещини.

Освен, че затрудняват ежедневната дейност на човека, екстремните горещини причиняват различни аварии и кризисни ситуации. Екстремните ниски температури и горещини могат да вземат и човешки жертви.

1.8. Опасност от градушки.

Като атмосферно явление градушките причиняват чувствителни загуби на аграрното производство и едновременно с това нанасят големи материални щети на сградния фонд и на стопанските постройки, а нерядко водят и до човешки жертви. Най-опасни са градовите щормове, при които щетите, нанесени на селскостопанските култури на полето, възлизат от 50 до 100%. Градушките, в техните екстремни проявления като отделни или серия от щормове и като акумулирани в един сезон събития, имат бедствен характер и могат да повлияят съществено на икономическите резултати от селското стопанство, а от там и на националната икономика.

1.9. Гръмотевици и мълнии.

Гръмотевицата е разряд на статично електричество в атмосферата и като явление има предсказуеми последици: значителни материални щети, не рядко и човешки жертви. Най-често мълнии възникват в купесто-дъждовни облаци, но могат да се образуват и от други метеорологични проявления като торнадо, вулканични изригвания и пясъчни бури.

Ако един облак, зареден с положителен заряд, се доближи до облак, зареден с отрицателен заряд, също се получава мълния. Може да се предизвика и от наелектризиран облак в съприкосновение със земята.

Мълниите предизвикват два вида поражения: вследствие прякото попадение на мълнията върху обект от земната повърхност и вследствие на така наречените вторични въздействия на мълнията. Огромната енергия на мълнията, попаднала върху обект от земната повърхност създава поражения, свързани с поражения върху животни, хора, разрушения, възникване на пожари. При така наречените вторични въздействия на мълнията, по време на гръмотевичната буря много често изгарят телевизори, компютри, апаратури за контрол на достъп и др. Учените са изследвали и има данни за още опасни вторични поражения.

За намаляване риска от гръмотевици и мълнии се изпълняват определен вид дейности по заземяване на електроинсталациите и поставяне на гръмоотводни системи.

Независимо, че са известни начините за самозащита при възникване на това природно явление, за тези, които работят на открито има сериозен риск, ако не знаят основните правила.

2. ОПАСНОСТИ ПРИЧИНЕНИ ОТ ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ, КОИТО МОЖЕ ДА ПРЕДИЗВИКАТ БЕДСТВИЯ.

2.1. Опасност от ядрени или радиационни аварии.

Въпреки строгите мерки за сигурност при работата на различните видове ядрени реактори и наличието на автоматизирани системи за управление, контрол и защита, практиката по експлоатацията им показва, че е възможно възникването на ситуации, които са съпроводени с аварийно изпускане на радиоактивни вещества в околната среда. Радиоактивно замърсяване би могло да се получи, както при аварийна ситуация в АЕЦ “Козлодуй”, съпроводена с изпускане в околната среда на радионуклеиди, така и при трансгранично радиоактивно замърсяване, вследствие на ядрена или радиационна авария в

други страни, а също и при инциденти с транспортни средства (автомобили, ж.п. вагони, плавателни средства и самолети), превозващи радиоактивни материали.

През последните години се забелязва и тревожна тенденция на увеличаване на опитите за злонамерено използване на радиоактивни източници за терористични цели. В тази връзка, както и за изпълнение на Плана за действие на ЕС за усилване на мерките за противодействие на терористични заплахи, свързани с химически, биологични, радиоактивни и ядрени (ХБРЯ) материали от 2009 г., е създадена междуведомствена работна група от експерти в Република България.

2.2. Опасност от биологично заразяване.

Съществуващите производствено-икономически условия, структурата на селскотостопанство, влошената епизоотична и епифитотична обстановка, търговията, вносът и износът с живи животни, продукти от животински и растителен произход са условия за възникване на огнища на биологично заразяване. Границите на биологичното огнище се определят от специализирани противоепидемични и противоепизоотични формирования на компетентните ветеринарни власти, които в дадени условия действат синхронизирано, а тези на поразените растения се определят от фитосанитарните инспектори в Българска агенция по безопасност на храните.

3. ОПАСНОСТИ, СВЪРЗАНИ С ПРОМИШЛЕНИ АВАРИИ И АВАРИИ ПРИ ПРЕВОЗ НА ОПАСНИ ВЕЩЕСТВА, МАТЕРИАЛИ И ОТПАДЪЦИ И АВТОМОБИЛНИ КАТАСТРОФИ.

Чувствителни са зоните, в които продуктопроводи и газопроводи са в непосредствена близост до инфраструктурни обекти.

3.1. Опасност от промишлени аварии .

На територията на Република България работят предприятия, класифицирани и регистрирани като „предприятия с висок рисков потенциал”, както и „предприятия с нисък рисков потенциал”, съгласно изискванията на Закона за опазване на околната среда и Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях. Това са предимно предприятия от химическата промишленост, производство и търговия с взривни вещества, предприятия за нефтопреработка и търговия с петролни продукти и газ.

Съгласно изискванията на Закона за опазване на околната среда и Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества, предприятията, които работят с опасни вещества или създават риск от физическа ситуация с възможности за нанасяне вреда на човешкото здраве и/или на околната среда, са класифицирани и регистрирани като „предприятия с висок рисков потенциал” или „предприятия с нисък рисков потенциал”.

 Това са предимно предприятия от химическата промишленост, военната промишленост, производство и търговия с взривни вещества, предприятия за нефтопреработка и търговия с петролни продукти и газ и др.

Големите промишлени аварии често имат тежки последствия върху населението и околната среда, освен това въздействието може да засегне територии извън самите обекти. Необходимостта от висока степен на координация и подобряване на съществуващия контрол на опасностите от големи промишлени аварии, които включват и емисии на опасни вещества e от значително значение.

Намаляването на риска от бедствие е в предприемане подходящи превантивни действия за осигуряване високо ниво на защита за населението и околната среда преди възникване на аварийни ситуации.

На територията на Община Гълъбово има предприятия, класифицирани и регистрирани като „предприятия с висок рисков потенциал”, а именно ТЕЦ 3.

3.2. Инциденти в газопреносната мрежа.

Инфраструктурата на захранване с природен газ е представена от южния пръстен на националната газопроводна мрежа, която захранва градовете Стара Загора, Казанлък, Чирпан, Раднево, Гълъбово и Гурково.

3.3. Опасност от превоз на опасни товари.

Потенциална опасност представляват преминаващите през територията на общината моторни превозни средства, превозващи опасни товари, материали и предмети. Опасните товари биват различни класове на опасност: от взривни вещества и предмети, газове, запалими течности, твърди запалими вещества, самоактивиращи се вещества и експлозивни десенсибилизирани твърди вещества, самозапалващи се вещества до вещества, които при контакт с вода отделят запалими газове, вещества поддържащи горенето, органични прекиси, токсични вещества, заразени вещества, радиоактивни вещества и други опасни вещества и предмети. При транспортирането на опасин вещества задължително се спазват международни стандарти и има определена специфика за самия товар. Изисква се специално подреждане, опаковане и обучени екипи, които следва да се грижат за безопасността при пренасянето им.

4. ОПАСНОСТИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ИНФЕКЦИОЗНИ АГЕНТИ – ВЪЗНИКВАНЕ И ПРЕНОС НА ЗАРАЗИ, КОИТО МОЖЕ ДА ПРЕДИЗВИКАТ БЕДСТВИЕ.

4.1. Опасност от епидемии.

В епидемиологията за епидемия сe говори, когато нови случаи на определено заболяване, при определена популация и през определен период, значително надхвърлят обичайното и очакваното, при което е налице масово разпространение на заболяването.

Епидемията се отнася до локално разпространение, но ако излезе извън границите на страна и континент, се смята за пандемия. Най-често причинителят за епидемията е инфекциозен агент, така че става дума за инфекциозно заболяване, като чума, тиф, холера, дифтерия, скарлатина, грип, корона вирус и др.

Епидемичният процес се характеризира с непрекъснато предаване на възбудителя на инфекцията между хората. За възникването му са необходими 3 фактора – източник на инфекцията, механизъм за предаване и възприемчивост от хората към заболяването.

В процеса на развитие на епидемиите влияят както процесите, протичащи в природни условия, каквито са епизоотиите например, така и социални фактори – комунално благоустройство, битови условия, състояние на здравеопазването и др. Инфекции, чийто източник е само човек, се наричат антропонози; когато източник на инфекцията са хора и животни, се наричат зоонози (антропозоонози или  зооантропонози). Разпространение на инфекцията бива хранителна или водна (дизентерия, тиф), въздушно-капкова (грип, корона вирус), трансмисивна (малария, тиф), и контактна (СПИН, бяс).

4.2.  Опасност от епизоотии.

Епизоотия е широко мащабно разспространение на инфекциозно заболяване на определена територия при един или повече животински вида. Заболяването значително повишава нивото на заболеваемост, обичайно регистрирано на същата територия. Независимо от усилията за осъществяване на ефикасен контрол, периодично заразените болести по животинските видове „напомнят” за себе си: шап, класическа чума по свинете, нюкясълска болест по птиците, бурцелоза по овцете и козите, както и нозологични единици като африканска чума по свинете, чума по дребните преживни, заразен нодуларен дерматит по говедата.

4.3. Опасност от епифитотии.

Епифитотия или каламитет е масова поява на заразна болест по растенията върху определена площ за ограничен период. Бива екстензивна (взривоподобна) и тардивна (бавно разрастваща се). Причиняват огромни материални щети на земеделското, зелената система и горското стопанство, а в някои случаи водят до почти пълното ликвидиране на отделни видове растения на цели континенти, какъвто е случаят с пригора по кестена, холандската болест по бряста и ръждата по петолистния бор. Най-доброто предложено на практика средство за борба срещу болестите по растенията са устойчивите сортове. В много случаи, както е при вирусните болести, ръждите по житните сортове и редица болести, причинявани от почвени фитопатогени устойчиви причинители, са почти единственото практически приложимо решение на проблема.

Селекционно-генетичният метод има още две важни предимства: той дава на практиката екологосъобразни решения, изключвайки употребата на фунгициди. При използването на устойчиви сортове се постига и висока икономическа ефективност.

4.4. Опасност от пандемии.

Предизвикателствата на пандемията от COVID-19 създадоха безпрецедентно сътрудничество в рамките на Европейски съюз, което надхвърли традиционната рамка на действия.Трансграничния характер на кризата наложи търсеното на решения за общи действия и прилагането на по-структурирана и всеобхватна политика в рамките на Общността, основана на засилената координация на всички нива и приемането на решения с консенсус на ниво Европейски съюз. Институциите на Общоността одобриха документи с пакет от мерки, които обхванаха все по-голям брой сфери на здравеопазването и други политики на обществения живот, с цел координиране на действията на държавите членки и подпомагането им при мониторинга и ограничаването на последствията от пандемията.   

Възникващите пандемии изискват да се търсят и налагат решения за справяне и на национално ниво. До настоящия момент през страната са преминали пет COVID-19 вълни, последните две със сериозен натиск върху болничната система.

Със Заповед  са утвърдени мерки за справяне с пандемията от COVID-19 в Общината, съобразена с Националния оперативен план за справяне с пандемията от COVID-19, като ще се създаде организация за своевременно предприемане на необходимите действия, както следва:

  • Периодичен контрол във всички рискови обекти на територията на общината за спазване на противоепидемичните мерки, разпоредени със Заповед на Министъра на здравеопазването;
  • Превенция и контрол на  заболеваемостта от COVID-19;
  • Поддържане на функционирането на основни за обществения живот сектори и служби;
  • Осигуряване на постоянна, достоверна и актуална информация за населението на общината  относно хода на пандемията и предприетите мерки;
  • Опазване живота и здравето на населението на територията на общината, като се акцентира върху  информационната кампания за COVID-19 и нуждата от ваксиниране.

5.ОПАСНОСТ ОТ ТЕРОРИСТИЧНА ДЕЙНОСТ.

5.1. Терористичен акт.

В Община Гълъбово има изготвен План за противодействие на тероризма и защитата при терористична дейност, в изпълнение изискванията на чл. 5 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, чл. 6, ал. 3 от Закона за противодействие на тероризма, т. 2 от Решение № 669 на Министерски съвет от 02. 11. 2017 г. и т. 6 от Националния план за противодействие на тероризма.

Изготвил: Д. Митева, ст. експерт „ОМП и УК“

……………………………………………..

Приложение № 2 към

 Програма за намаляване на риска от бедствия на Община Гълъбово 2025-2029

  II. ОПЕРАТИВНИ ЦЕЛИ И ДЕЙНОСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ ЗА ПЕРИОДА  2025-2029 год.
  Оперативна цел (от НПНРБ)  Дейности за реализиране на оперативните цели (от НПНРБ)Дейности за реализиране на оперативните цели определени на общинско ниво
Въвеждане на система за повишаване на обществената осведоменост и изграждане на познания за риска от бедствия в компетентните органи, частния сектор, доброволното формирование и населението и споделяне на опит, извлечени поуки, реализирани добри практики, тренировки и обучения.  Провеждане на разяснителни кампании сред населението (информационни дни) обучения за органите на изпълнителната власт (състезания) конкурси, свързани със защитата при бедствия за деца.   Организиране и участие на съставните части на единната спасителна система и на населението в обученията, тренировки и учения, включително и международни, при различни видове бедствия.         Разработване, публикуване и периодично актуализиране на карти на риска чрез използване на географски информационни системи.        
1.3. Изграждане и използване на центрове за обучение на населението за действия при бедствия.		Създаване на организация и поддържане на система за повишаване на обществената осведоменост и изграждане на познания за риска от бедствия. Провеждане на тренировки и обучения съвместно с длъжностни лица от РСПБЗН в образователните структури. Организиране на конкурси свързани със защитата при бедствия в образователните структури  Участие в изяви по интереси на децата и учениците заложени в Националния календар „Защита при бедствия, пожари и извънредни ситуации”.   1.2.1. Интегриране на картографираните рискови участъци и зони в Плана за защита при бедствия на територията на         община Опан. 1.2.2. Публикуване на информация на официалната интернет страница на общината на картите на риска.   1.3.1. Обособяване на зала за обучения и практически занятия за действия при бедствия.
Изграждане на система за регистриране,измерване, отчитане, съхраняване на данни за загубите от бедствия на Общинско ниво. Споделяне и предоставяне на информацията за последиците върху икономиката, социалния сектор, здравеопазването, образованието, околната среда и културното наследство.Разработване на национална система за събиране на данни за загуби от бедствия, която да осигурява информирано вземане на решения, както и данни за целите на докладването за напредъка на България по изпълнението на глобалните цели от Рамката за намаляване на риска от бедствия от Сендай.    Предоставяне на информация и изготвяне на доклади за състоянието на системите за оповестяване на територията на общината, развитие и дейността на доброволното формирование,  организацията и мероприятията за превенция на риска от бедствия. Адекватно отчитане и мониторинг на възникнало събитие, създаване на регистър на възникналите бедствия на територията на община Опан.
Интегриране на намаляването на риска от бедствия в публичния и частния сектор, с цел повишаване на устойчивостта и осигуряване на непрекъснатост на доставката на основни стоки и услуги.Засилване ролята на платформите за намаляване на риска от бедствия на национално, областно и общинско ниво.           Провеждане на обучения за повишаване на капацитета за управление на риска от бедствия на служителите от съответната администрация, служби, други оперативни структури за изпълнение на дейности по защита при бедствия.          
Извършване на периодична оценка на риска от бедствия и оценка на способностите за управление на риска, включително и за целите на докладването по линия на Механизма за гражданска защита на Съюза.  
Извършване на прегледи на нормативните актове свързани с управлението на риска от бедствия и иницииране на промени, при необходимост.    
Въвеждане на система за осигуряване непрекъснатост на доставките на основни стоки/услуги.                        
Насърчаване участието на частния сектор, професионални и научни организации в управлението на риска от бедствия.    		3.1.1. Следване държавната политика в областта на защитата при бедствия. Координиране на действия съобразно визията на България свързана със защитата при бедствия. Прилагане на добри практики.     3.2.1. Участие в семинари и обучителни кампании за повишаване капацитета за управление на риска от бедствие на служителите на общинска администрация и общинските структури за изпълнение на дейности по защита при бедствия. 3.2.2. Осигуряване на възможност за обучение и допълнително придобиване  на квалификация на състава на доброволното формирование.   3.3.1. Анализ и оценка на рисковете от бедствия, както и оценка на способността за управление и реакция, отчитане и докладване.     3.4.1. Подобряване на съществуващата документална база за намаляване на риска от бедствия и поддържането й в актуално състояние, съобразно нормативните актове свързани с управлението на бедствия.   3.5.1. Подобряване на диалога и сътрудничеството между организациите осигуряващи жизнедеятелността на населението. 3.5.1.1. Координация и взаимодействие с бизнес операторите  за осигуряване на стоки от първа необходимост при възникване на бедствени ситуации. 3.5.1.2. Утвърждаване на добра практика за сключване на споразумения с физически и юридически лица, във връзка с осигуряване изпълнението на плановете за защита при бедствия, съгласно Закона за защита при бедствия. Интегриране на намаляването на риска от бедствия в публичния и частния сектор, с цел повишаване на устойчивостта и мотивацията за изграждане на общество на превенция, а не на действия.
Прилагане на единен и цялостен подход към управлението на риска от бедствия на всички административни нива.Изготвяне, преразглеждане и актуализиране на областни и общински планове за защита при бедствия и планове за изпълнение на задачите, произтичащи от Националния план за защита при бедствия, в съответствие с Указанията за разработването и готовността за изпълнението на планове за защита при бедствия.Разработване и актуализация на областни и общински програми за намаляване на риска от бедствия и годишните планове за изпълнението им.                  
Изготвяне на годишни доклади за състоянието на защитата при бедствия на национално, областно и общинско ниво.		4.1.1. Прилагане на единен  и цялостен подход към управлението на риска от бедствия на всички административни нива: 4.1.1.1. Изготвяне и поддържане в актуално състояние на вече утвърден общински план за защита при бедствия.     4.2.1.  Изготвяне или преразглеждане и привеждане в актуално състояние на вече утвърден общински План за защита при бедствия; 4.2.2. Разработване и поддържане в актуално състояние на Общинската програма за намаляване на риска от бедствия, съобразно Указания за разработването и изпълнението на областни и общински програми за намаляване на риска от бедствия.     4.3.1. В срок до 31 януари, ежегодно предоставяне на информация и доклад за дейността на доброволното формирование до министъра на вътрешните работи. Внасяне на Доклад на Председателя на общинския съвет за намаляване на риска от бедствия до председателя на областния съвет за приоритетните дейности за намаляване на риска от бедствия, за които е необходимо финансиране през следващата календарна година.
Повишаване способността на институциите за управление на риска от бедствия.Разработване и приемане на Стратегия за развитие на доброволните формирования за защита при бедствия, съответстваща на настоящите добри международни и европейски практики и насоки и Закона за защита при бедствия. Разработване на план за действие/програма за изпълнение на Стратегията с ясно определени приоритети, цели, задачи, отговорни органи, срокове и източници на финансиране.  
Засилване на трансгранично сътрудничество при бедствия чрез сключване на двустранни и многостранни споразумения.                                  
Развитие, при необходимост на допълнителни способности за реагиране при различни видове инциденти, аварии и бедствия.  		5.1.1. Поддържане в актуално състояние на План за взаимодействие между РСПБЗН-Гълъбово и Доброволно формирование  с рег. № СТ – 225 – 01 към Община Гълъбово.             5.2.1. Търсене на възможности за включване в програмите на Европейския съюз за сътрудничество, целяща обмяната на опит и познания между Европейските местни власти (градове) в сферата на устойчивото интегрирано градско развитие (без пилотни проекти). 5.2.1.1. В рамките на специфични градски мрежи, партньорството се изразява в съвместно разработване на прагматични решения на основни градски проблеми и предизвикателства, интегрирайки икономически, социални и екологични решения чрез холистичен подход, имащи за цел повишаване ефективността на регионалната политика и политиката на сближаване. 5.2.1.2. Трансфер на познания и технологии.   5.3.1.  Насърчаване на юридически лица за създаване на доброволни формирования по реда на наредба по чл.44, ал.2 от Закона за защита при бедствия.
Изграждане на система за провеждане на обучения, тренировки и учения на съставните части на единната спасителна система, включваща и механизми за мониторинг и оценка.Разработване на механизми за извършване на оценка и анализ на предприетите действия непосредствено преди, по време на и след бедствия.   Повишаване осигуреността със специализирана екипировка и оборудване на изградените способности за реагиране при бедствия на България.  6.1.1.Включване на допълнителни специалисти в комисиите назначени за извършване на дейността, притежаващи нужната експертиза.   Осигуряване на екипировка  на членовете на общинското доброволно формирования и предоставяне за безвъзмездно ползване на помещения, специализирана техника и оборудване.
Изграждане, поддържане и разширяване на системата за ранно предупреждение на населението и органите на изпълнителната власт чрез използване на съвременни технологии.Анализиране на наличните системи за мониторинг и изготвяне на прогнози, с цел усъвършенстване на системата за ранно предупреждение.    7.1.1. Провеждане на профилактика на изградената оповестителна система на територията на община Гълъбово, съвместно със звената поддържащи системите към МВР. Набелязване на проблеми и дейности свързани с функционалността на съоръженията. 7.1.2. Търсене на възможности за усъвършенстване на съществуващата или изграждане на нова система за оповестяване.  
Ефективно възстановяване след бедствия при задължително спазване на принципа „да изградим отново, но по-добре”.Въвеждане на организация за планиране на възстановяването след бедствия при спазване на принципа „да изградим отново, но по-добре”.    8.1.1.Създаване на работещ механизъм на ниво общинска администрация  за анализ и оценка на обстановката при бедствия: 8.1.1.1. Разграничаване и ясно определяне ангажираността на отделните звена в общинска администрация и общински структури за адекватна реакция при възникване на бедствие-ясни отговорности и задължения. 8.1.1.2. Адекватност при решенията, относно извършването на спасителни и неотложни възстановителни работи при бедствия и необходимия обем и ресурсно осигуряване за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на последствията от бедствието и за подпомагане на засегнатото население.  8.1.2. Поддържане и координиране на действията между Общинска администрация и Агенция за социално подпомагане за следване на механизмите за социална помощ при засегнатите от бедствия деца, възрастни, хора с увреждания и други социално-уязвими групи от населението.
Въвеждане на механизми за осигуряване на свързаност между отделните сектори по отношение на намаляването на риска от бедствия.9.1. Включване на адекватни мерки за намаляване на риска от бедствия в интегрираните териториални стратегии за развитие на  шестте региона за планиране от ниво 2 и в плановете за интегрирано развитие на общините.                                                              9.2. Изготвяне на доклади с приоритетни дейности за намаляване на риска от бедствия, за които е необходимо финансиране.Интегриране на стратегическите документи планиращи развитието на Общината в посока намаляване на риска от бедствия.Прилагане на общите принципи и изисквания, свързани с изменението на климата в секторните документи на екологичната политика на община Гълъбово.Ограничаване изменението на климата:Опазване на общински терени и недопускане на замърсяване;Обогатяване на земеделски терени с определен брой дървета и превръщането им в гора;Повишаване на енергийната ефективност на жилищни, административни и производствени сгради.Мерки за адаптация към изменението на климата.Ефективно използване на водните ресурси. Подобряване на водоснабдителната и канализационните мрежи.Намаляване на парникови емисии и смекчаване на антропогенни причини за изменение на климата.Подобряване управлението на отпадъци и отпадни води.Рационализиране консумацията на питейни води, повишаване ефективността на използваните ресурси.       9.2.1. Изготвяне на доклад, ежегодно до месец април,  до Председателя на областния съвет за намаляване на риска от бедствия, за които е необходимо финансиране през следващата календарна година.
Подобряване разбирането и адекватно оценяване на въздействието на бедствията върху публичните финанси.Насърчаване учредяването и развитието на инструменти за взаимно подпомагане например фонд ”Общинска солидарност” и др.).    Мониторинг на разходваните финансови средства при превенция, реагиране, възстановяване и подпомагане.10.1.1. Обсъждане на възможността за включване във фонд „Общинска солидарност”.   Създаване на организация за наблюдение, анализ и оценка за разходването на средства за превантивна дейност и  средства при възникнало събитие за възстановяване  и подпомагане.Контрол на извършването на неотложни възстановителни работи при бедствия.
Повишаване ефективността на инвестициите, включително чрез иновативни решения за намаляване на риска от бедствия и недопускане възникване на нови рискове.Повишаване устойчивостта на доставките на основни стоки/услуги.       Изграждане, поддържане, укрепване, реконструкция и модернизация на системи, обекти, инфраструктура, съоръжения и др. с цел намаляване на риска от бедствия, включително оборудване за наблюдение и оперативно управление.                                                  Въвеждане на подход за извършване на публични и частни инвестиции, отчитане риска от бедствия.    
 Повишаване дела на финансовите  средства на национално, областно и общинско ниво за изпълнение на дейности за намаляване на риска от бедствия.		11.1.1. Създаване на добър диалог с частния сектор за създаване на добри практики за доставка на основни стоки и услуги.   11.2.1. Почистване и стопанисване на речните легла в границите на урбанизирана територия; 11.2.2. Законодателни инициативи за недопускане на строителство в заливаемите зони; 11.2.3. Ефективно управление на водните нива на язовири и ретензионни водохранилища. Преоценка на хидроложка и хидравлична осигуреност на язовирните стени от насипен тип, от гледище на новите нормативни изисквания за сигурност на стените и асоциираните с тях водопроводящи съоръжения. Актуализиране на аварийни планове; запознаване на населението под такива съоръжения със съществуващите рискове. Набелязване на дейности за привеждане на язовирните стени и хидротехническите съоръжения в режим за безопасна експлоатация. 11.2.4.Изграждане на технически съоръжения с борба с ерозията на водосбора – прагове и др. 11.2.5.Реконструкция и поддържане на корекции на речни корита. 11.2.6.Поддържане на съществуващите канализационни мрежи в добро състояние.     11.3.1 Формиране на партньорски модели и мрежи за подобряване на екологичната обстановка и качеството на живот в община Гълъбово.   Финансово обезпечаване на неотложно – аварийно възстановителните дейности.  

Изготвил:

Даниела Митева, ст. експерт „ОМП и УК“