ТОВА Е ПОРЕДНОТО 20-ТО ДЕЛО, КОЕТО КМЕТЪТ ЩЕ ЗАВЕДЕ ЗА КЛЕВЕТА
Публикацията е със заличени лични данни!
До Районна прокуратура Стара Загора
ЖАЛБА
OT Николай ………….. Колев
Относно: Данни за извършено престъпление по чл.290 от НК
Уважаеми Г-н/Г-жо Прокурор,
На 02.07.2025 г. по НЧХД №1369/2024 г. по описа на Районен съд- Стара Загора бе проведено открито съдебно заседание. Посоченото производство бе образувано по моя частна тъжба за извършено престъпление против мен по чл.147, ал.1 от НК. В рамките на посоченото производство към момента с постановена осъдителна присъда, с която е признато, че подсъдимият с извършил престъплението, за което е повдигнато от мен обвинение. В тази връзка и моля служебно да изискате препис от съдебните актове, постановени по посоченото производство, включително и протокола от проведеното съдебно заседание, като се запознаете с тях.
Считам, че в рамките на проведеното съдебно заседание отново бяха извършени деяния, които се субсимират под различни състави на Наказателния кодекс. На първо място, отново бяха извършени деяния по чл.147, ал.1 и сл. от НК, но така или иначе това представлява престъпление, което се преследва по частна тъжба на пострадалото лице, което ще бъде и направено. По същественото обаче с това, че в рамките на съдебното производство бяха извършени престъпления по глава осма, раздел трети от Наказателния кодекс.
Считам, че в рамките на проведеното на 02.07.2025 г. съдебно заседание по това наказателно производство от частен характер, бе извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК. В рамките на това съдебно заседание бе проведен разпит на свидетеля Николай ….. Стоименов, роден на ………………, живущ в гр. Симитли ……………………. в рамките на който разпит последният неколкократно изрече и потвърди категорично неистини, които още повече същият знае, че са такива. Това се случи многократно, като при това свидетелят абсолютно съзнателно направи това с цел да бъде изкривен резултатът от съдебното производство, въпреки липсата на каквито и да било обективни доказателства в тази насока, което може да бъде доказано и в настоящото производство.
Така, първоначално свидетелят Стоименов заявява следното: „След 5-6 месеца като започнахме да работим ми звънна кмета на Гълъбово и искаше среща да се видим. Повода бе да работим взаимно със земеделие. Да помага общината с каквото може. Предложи ми общински земи. Аз му отказах. Той ми предлагаше общински земи, които да ми даде под наем и с това да се включи в моята дейност. Кмета намекваше да делим на три от общия бизнес. Тази част от печалбата кмета искаше да получава лично. Аз му отказах и казах, че трети човек не ми трябва във фирмата и аз работя с брат си. Това е един вид рекет, от страна на Николай Тонев спрямо нас….„. Следва да се посочи, че разговор с посоченото съдържание от свидетеля не се е провеждал. Не съм имал интерес да навлизам в земеделския бизнес, като това може да бъде потвърдено от множество свидетели и лица, които добре ме познават. Още по малко имам и съм имал желание да „деля печалбата“ от общия бизнес на когото и да било. Още по малко съм искал да получавам лично каквато и да е било печалба от посочения човек. За тези обстоятелства, свидетелят не разполага и няма как да разполага с каквито и да било доказателства, освен други свидетели, които са като него, тоест абсолютно необективни и предварително манипулирани.
Впоследствие свидетелят Стоименов твърди убедително следното: „От както му отказах ми започнаха проблемите и ужаса в общината. Изпрати неговите бухалки РДНК да проверят сградите. Първо получих анонимна жалба за незаконно строителство в стопанския двор който аз купих от агенцията за държавни вземания. Аз имах стаи за трактористите. Дойдоха РДНК и казаха, че сградата била по-висока, не отговаряла на изискванията и ме глобиха 5000 лв., като констатираха и други несъответствия и ме глобиха 15000 лв. общо и започнахме да водим дела.“. Тук се вижда противоречие в рамките на самите показания на свидетеля. От една страна същият заявява, че откакто ми бил отказал, започнали проблемите с общината /вероятно визира Община Гълъбово, като впоследствие посочва, че проблемите му идвали от РДНСК, които били „моя бухалка“ и били изпратени от мен. Това категорично и ясно не е вярно. Много лесно проверимо е, като може и в рамките на това производство да бъде извършена справка, на кого е подчинена РДНСК. Съгласно Устройствения правилник на Дирекцията за национален строителен контрол, по конкретно чл.7 от него, Дирекцията за национален строителен контрол е структурирана в обща и специализирана администрация, която включва 28 регионални дирекции за национален строителен контрол. От същият правилник, както и впрочем от общ преглед на законодателството в областта на устройство на територията, може лесно да се установи, че РДНСК няма каквато и да било правна и устройствена връзка с Общината. Действително между общината и РДНСК би могло да има известно взаимодействие, но същото се отнася единствено до координация що се касае до изработване на устройственото планиране на територията на общината и нищо повече. Дори съгласно чл. 17, ал.2, т.6 от посочения правилник, РДНСК имат правомощие да извършват проверки в общинските администрации за установяване на нарушения при издаването на строителни книжа за всички категории строежи и съставят констативни протоколи. От посоченото е видно, че която и да е община няма каквито и да било механизми да оказва административно или каквото и да било влияние върху работата и дейността на РДНСК. Такова би имал единствено ДНСК, неговия директор, или евентуално МРРБ, като структура, в рамките на която е зачислена общо ДНСК.
От изложеното е видно, че няма как РДНСК да бъдат „мои бухалки“, предвид липсата на каквито и да било административни средства за оказване на влияние върху посочената институция. Това би могло лесно да бъде установено след справка в приложимата нормативна уредба, както и след разпит на съответните служители на РДНСК Стара Загора. Това, че посоченото лице/св. Стоименов/ е изградил незаконно строителство, евентуално и ако е така, не може по какъвто и да било начин да се вменява в моя вина или аз да нося отговорност за това. Още повече и ако държавните органи са си упражнили съответните законови функции по премахване на незаконни строежи. Така или иначе, посочените в тази част показания, са абсолютно неверни и целят да въведат компетентния съд в заблуждение.
След това показанията на свидетеля стават още по объркани и взаимоизключващи се. Същият заявява „Веднъж се виждаме с кмета на един събор и ме извика до колата, отвори ми багажника, показа ми една пушка ловна и каза „Които не слуша има и други варианти“. Предложи ми ако искам да ми узакони сградата, да му платя 60 000 евро.“. Следва да се посочи, че аз не притежавам ловна пушка, което също лесно би могло да се установи. Притежаваното от мен оръжие бе иззето от компетентните органи през 2009г. в хода на образувано наказателно производство, по което бих оправдан. Оттогава до настоящия момент не притежавам нито ловно, нито друго оръжие. На следващо място, един път свидетелят заявява, че РДНСК са му налагали санкция по отношение на извършеното незаконно строителство, а впоследствие същият заявява, че „аз съм му предложил да му узаконя сградата“. Такова нещо е нямало и не може да има. В действащия ЗУТ следва да се посочи, че няма предвидена каквато и да е възможност за узаконяване на незаконно строителство. Такава възможност е предвидена по отношение на строежи, приключили до 31.03.2001 г., но липсва предвидена такава възможност за такива, започнати и неприключени след посочената дата. За такива строежи в ЗУТ се предвижда единствено едно действие тяхното премахване и евентуално санкциониране на извършилия ги /За справка – чл.224 и сл. от ЗУТ/. При това положение и няма как да предложа на когото и да било узаконяване на строеж, който изначално не би могъл да бъде узаконен. Още повече, че очевидно се установява от самите показания на свидетеля, че явно РДНСК са били компетентни по отношение на премахването на визирания от свидетеля строеж. Така или иначе, посочените показания на свидетеля са абсолютно неверни и отново са насочени единствено към моето
злепоставяне и евентуално промяна на изхода на производството. Друго абсурдно твърдение, което свидетелят категорично прави в рамките на своите показания е следното: „Мафиот е малко казано за кмета. Той е неоткриваем и той не живее в Гълъбово, а живее в Австрия„. Считам използваната от свидетелят квалификация, освен за обидна и клеветническа, но и за такава, с която същият отново извършва престъпление от общ характер. В разговорния език под мафиот се разбира „член на мафия, която е тайна или организирана престъпна група“. Не участвам в каквато и да е било организирана престъпна група, което съм доказал, доказвал и мога да докажа. За справка това е установено и с влезли в сила съдебни актове, за което и дълги години съм водил меко казано съдебна битка. Това е било установено след разпит на множество свидетели и изследване на множество обстоятелства при това в рамките на дълги години. Свидетелят отново прави внушение, при това лековато и абсолютно без проверка на каквито и да било факти. Същият прави тези твърдения, при това категорично, което говори и за неговия умисъл. Не е вярно, че съм неоткриваем, което го знаят преди всичко гражданите на гр. Гълъбово. Още по абсурдно е твърдението, че живея в Австрия. Всички мои познати и близки знаят къде живея и това е на територията на гр. Гълъбово, което отново лесно може да бъде проверено.
Считам, че с посочените по горе показания, разглеждани и в тяхната цялост, свидетелят Николай Стоименов е извършил престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. Изпълнителното деяние е извършено чрез потвърждаване на неистини, като е съобщена невярна информация, за което свидетелят категорично е знаел, че е такава. Пресъздаденото от свидетеля е с цел заблуждение на надлежния орган на съдебната власт и е в пряка връзка с посоченото по горе наказателно производство от частен характер. Свидетелят е извършил посоченото деяние с пряк умисъл, доколкото същият напълно е бил наясно с това, че изреченото от него не отговаря на истината.
Разгласяването на неверни обстоятелства в рамките на депозирани свидетелски показания по висящо дело пред съд, независимо дали тези обстоятелства са клеветнически по своето съдържание или не, тогава деецът извършва престъпление, което би могло да се квалифицира единствено като престъпление срещу правосъдието, а именно, лъжесвидетелстване по чл.290 от НК, а не престъпление против личността на посочено в показанията лице/а. Това произтича от задължението на свидетеля да изложи добросъвестно и правдиво всичко, което знае по делото, за да може съдът да установи обстоятелствата, имащи значение за правилното решаване на съдебния спор. Затова, ако свидетелят изложи неверни обстоятелства в показанията си, осъществява деяние, с което се засягат обществените отношения, свързани с правилното осъществяване на правораздавателната дейност, а не тези, свързани с честта и достойнството на гражданите (в този смисъл Решение № 4 от 20.01.2012 г. по нак. д. № 2882/2011 г. на Върховен касационен съд, второ наказателно отделение).
Считам, че е налице и извършено престъпление по чл.286 от НК, Доколкото с посочените показания свидетелят се опитва да ме набеди пред надлежните органи в извършването на престъпления същият изрично сочи, че съм осъществил рекет спрямо него, както и че съм бил мафиот. За тези твърдения свидетелят не разполага с каквито и да било доказателства, а аз мога и съм доказвал точно обратното.
Намирам, че набеждаването с извършено и пред надлежен орган и в тази смисъл покрива всички признаци от обективна и субективна страна на това престъпление. Следва да се посочи, че съдебната практика приема, че надлежен орган е е всеки, които може да осъществи наказателно преследване в рамките на правомощията си, но и всеки орган, който е длъжен да предаде сигнала на такъв орган за образуване на наказателно производство в хипотезата на чл. 205, ал. 2 НПК, по арг. и от чл. 184 НПК. Приема се, че адресат може да бъде и съдебен орган, доколкото този орган е длъжен по силата на служебните си задължения да предаде сигнала на компетентна да осъществи наказателно преследване институция/Решение №277 от 7.V.1975 г. по НД № 244/75 г., І НО/.
В този смисъл считам, че следва да извършите проверка дали не са налице достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 290, ал.1 от НК Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва, или евентуално за извършено престъпление по чл.286, ал.1 от НК.
Считам, че следва да извършите проверка и в случай на евентуално разкрити данни за извършени престъпления да извършите проверки в рамките на законно установения срок и да повдигне съответните обвинения на лицето, което ги е извършило,
Приложение:
Протокол от съдебно заседание от 02.07.2025 г. по НЧХД №1369/2024 г. по описа на Районен съд Стара Загора
19.08.2025 г.
С уважение,
Николай Тонев
1
2
3
4
5
