Езици

Меню

Село Мъдрец

с. Мъдрец

Кмет /мандат 2019- 2013 г./

Петър Борисов 

тел04153/ 2260; 2325

e-mail:  

[email protected]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЗА СЕЛО МЪДРЕЦ - ИНФОРМАЦИЯ ОТ в. "Национална бизнес поща" 21.07.2019 г.

Рецепти за стари гозби възстановяват в Мъдрец

В селото замислят Празник на кебапа, а на 8 август Пенсионерският клуб "Надежда" ще празнува рожден ден

Село Мъдрец е разположено по северозападните склонове на Сакар планина, на двата бряга на река Дерменка и на левия бряг на река Соколица (Дуван дере), на около двайсетина километра разстояние от Гълъбово и от Тополовград. Крайно село е за областта, почти равноотдалечено от Ямбол, Хасково и Стара Загора, от тук минава пътят Русе - Свиленград. През 1990-91 година в околностите е разкопана Голямата могила, а находките са в музея в Стара Загора. Селото съществува от около пет века старото му име е Суфларе, защото, според преданието, някога тук имало суфити, което означава умен, мъдър човек. От там идва и днешното име Мъдрец. Хората тук са мъдри и трудолюбиви, казва кметът Тодор Янков. Той е човек с голям опит - от 1980 г. до 1991 г. е бил секретар на кметството, след това е избран за кмет в поредни мандати. Познава хората и проблемите им. Доста е намаляло населението - преди години жителите са били над 1500, сега са малко над 800. В най-добрите години на комплекса "Марица-изток“ много хора работели там, накупили си жилища в Стара Загора и сега рядко се връщат. В момента има 92 празни къщи, преброил кметът. Доста са ромските фамилии, но добре социализирани, не живеят отделно, пръснати са из селото, къщите им са големи и хубави. Работят - някои при арендаторите, във фирми в комплекса, наскоро група от 20-ина човека заминали за Швеция. Децата им ходят на училище. Първото българско училище тук е открито през 1883 година (преди това имало гръцко), а през 1914 година отворило врати и третокласно школо. Преди 10 години е закрито, а тогава учениците са били повече 100. Сега до Гълъбово всеки ден пътуват два ученически автобуса - около 70 деца. Селото разполага с целодневна детска градина с капацитет 27 деца. Не винаги стигат до толкова, но поне 10-15 са редовните. 

Обработваемата земя е около 17 000 декара. Някога тук са гледали тютюн, било е развито бубарството. Известни били дувандеренските дини, по името на реката, около която имало и много зеленчукови градини. Сега няколко арендатори обработват земята, отглеждат повече пшеница, ечемик, слънчоглед, рапица, а в последните години и етерично-маслени култури и билки.

Центърът е компактен, с хубав площад, около който са магазинът на НАРКООП, читалището, кметството. По обед в летните жеги навън почти няма хора, но високите температури не пречат на детските игри и лудории. Голямото строителство е от преди 1989 г - читалището, залата за тържества, която днес се ползва за рождени дни, семейни празници, помени. От две години в селото е подменено уличното осветление, надяваме се да се подобри и пътната мрежа, обяснява Тодор Янков. Мъдрец си има и няколко по-малки магазинчета за хранителни стоки, тип квартални. В центъра му е разположен хубав и добре поддържан парк.

Населението на това българско село е изцяло християнско, има два храма. Старата черква "Св.Архангел Михаил“ е построена през 1867 година, обявена е за паметник на културата, а през 1891 е поставена камбаната й. Новият храм "Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ е осветен на 29 септември 2018 година. Основният дарител е роденият в Мъдрец проф. Николай Михайлов председател на Управителния съвет на "Трейс холдинг“, има и по-малки дарители. Сградата е с дължина 19 м и ширина 14 м, куполът с кръста е висок 17 м. Пренесена е старата камбана. След освещаването на новата черква старата вече не функционира, но сградата е запазена. Дар от проф. Михайлов е и артилерийското оръдие, поставено до паметника на загиналите мъдречани, като символ на борбеността и признателността.

Пенсионерският клуб носи знаковото име "Надежда“ и на 8 август се навършват 40 години от създаването му. Вече тече подготовка за отбелязване на годишнината, а на нея са посветени поредица от събития през цялата година, разказва Пенка Гочева, председател на клуба. Сред тях са кулинарната изложба на традиционни местни ястия и великденската изложба - с курабии, козунаци и писани яйца. На специален празник приготвили две традиционни мъдречански гозби зелев кебап, печен връшник с жар, и орман кебап. Правели ги в деня на коленето на прасето, или както тук му казват - осмянката. Киселото зеле се приготвя по специален начин, ястието се препича на връшника, много е вкусно, обяснява Пенка Гочева. Орман кебапът пък е по-скоро за мезе, в него се слагат карантията от прасето, месо, праз, подправки, вино, зелева чорба. Много хора участвали в подготовката на празника - едни се занимавали с готвенето, други с подреждане на масите. Времето било хубаво и го направили на открито. Толкова им харесало, че вече се обмисля идеята да направят традиционен празник на кебапа. Имат амбицията да използват опита на по-възрастните, за да съберат и запазят повече характерни ястия, като кишкека, например. Така издирват и съхраняват и стари песни, които женската певческа група за автентичен фолклор изпълнява. Певиците репетират в сряда, но когато предстои участие се събират три пъти седмично. Непрекъснато ходят на фестивали, събори и надпявания, носят награди. „Хубавото е, че работим заедно с читалището, кметството и читалището, дори и с ловната дружинка. Така поддържаме духовния живот в селото. Имаме най-хубавия клуб, много му отива името, че то без надежда нищо не става.

Общината, особено откакто е кмет Николай Тонев, е със специално отношение към възрастните хора, навсякъде има клубове, назначени хора, те работят цял ден. В нашия могат да се съберат 50 човека, а понякога изнасяме маси и навън. Имаме масажен стол, хубав телевизор, в момента поставяме по-голям климатик (заради това и не можахме да снимаме хора в клуба). Всеки може да дойде когато пожелае, идват и семейно, пият кафе или чай, носят и почерпка, поводи винаги се намират, разказва Пенка Гочева. Освен за участие в различни събори, пак благодарение на Община Гълъбово ходят и на много екскурзии, пътуването им е безплатно. Последната разходка била до 7-те рилски езера.

Читалището в Мъдрец се нарича "Христо Ботев“ и е основано през 1927 година. разполага със салон с 300 места, някога и кино имало, но сега се ползва за тържества и чествания. Тук репетира и детският танцов състав. 71-годишната Стоянка Грозева е завършила някогашния Библиотекарски институт, била секретар на читалището 41 години, а след това е работила още 5 в пенсионерския клуб. Сега е пенсионерка, наскоро се е върнала от Испания, където живее дъщеря й. Имаше повече хора, повече младежи и деца идваха, повече амбиции имаше. За всеки празник правехме програма и то на високо ниво. Но когато имаше и училище, беше по-лесно, заедно работехме. Сега младите не се интересуват. Имах един случай, ученичка, с петица по литература, искала да получи шестица, търсеше "Епопея на забравените“ от Христо Ботев. Показах й къде да търси и след малко се оплака, че не можала да намери. Иска шестица, а автора не знае искрено се възмущава тя.

От три години секретар на читалището е Милена Манева, която също споделя, че младите са загубили интерес към четеното, а библиотеката разполага с над 13 200 тома. По-големите уж четат през телефоните, а на малките повече им се играе. Но има осигурена програма за лятото, рисуват, четат, трудно им се задържа вниманието, после продължават с игрите.

До миналата година празникът на селото съвпадал с храмовия - на 8 ноември, св. Архангел Михаил. Сега някои искат да го преместят на Никулден, заради името на новия храм. Прокрадва се и шега - между двете дати има един месец, може да започнат на 8 ноември и да завършат на 6 декември. Но това е само шега.

Таня ИВАНОВА