Езици

Могилата "Асара" Гълъбово

Могила Гълъбово се намира на левия бряг на старото корито на река Сазлийка, на 2 км източно от съвременния град Гълъбово. Тя е една от най-любопитните в Тракия и Европа и е известна в литературата под имената “Асара” или “Гълъбово”. В миналото е била над 10 м височина и 150 м в диаметър. Сто години след първото й описание могилата не надвишава 8 м, а западната й половина е почти напълно разрушена. По време на строителството на две топлоелектрически централи, разположени в непосредствена близост, средновековната крепост, селище и некропол от 11-13 век. Както и културни пластове от 12-ти до 4-ти / 1в. Са напълно унищожени. Все още остават слоевете от неолита, халколита и бронзовата епоха (7-ми - 2-ри век). Спасителните разкопки на скалата са извършени през 1988 - 1992 г. и през 1995 г. Неолитичният пласт не е изследван, а късният халколит е изследван само в малки траншеи /разкопки/. Пластът от бронзовата епоха - с повече от 14 нива на сгради - беше много по-добре проучен. Досега това е единствената многопластова местност в България, представяща археологически материали от края на ІІІ - началото на ІІ хил. Пр. Хр. Централната част на селището - добре дефиниран изкуствен хълм - е заобиколен от необогатени площи, най-малко 10 пъти по-големи. Като цяло жилищата са двустранни с подслон отпред, вградени в пик и пешеходно-мазачна техника. Бяха записани инсталации за отопление и готвене (огнища, фурни и пещи), силози и съдове за съхранение, шлифовъчни камъни и станове. Повечето от селищата са били изгорени в пожари, но в къщите са намерени много керамични съдове, инструменти, оръжия и орнаменти. Събирането на артефакти включва хиляди предмети, някои от които са уникални за българските земи. Културата на жителите на бронзовата епоха в Гълъбово е била напреднала. Имаме основание да приемем обекта като търговски център (фактория), в който са пристигнали стоки от хиляди километри и са били преразпределяни. Към централното място на площадката могат да се добавят два фактора на околната среда, които описват стойността на Гълъбово - плодородната почва, осигуряваща високи добиви и експлоатацията на въглен в района. Резултатите от анализите сочат, че древните жители на Гълъбово са били много добре запознати с находищата на въглища в района и са ги експлоатирали преди повече от 4000 години.

Могила Гълъбово има висока научна стойност както за археологията, така и за историята, така и за древната икономика. Добре развитата металургия се реконструира чрез формите, бронзовите инструменти и оръжия, както и с бронзови и златни накити. В областта на животновъдството трябва да се спомене използването на коне - в селското стопанство и за конна езда. Подобно предположение се основава на роговете, които се срещат както като готови, така и като полуготови изделия и заготовки. Въпреки това, внесените предмети от Мала Азия и Близкия Изток в Гълъбово подкрепят идеята, че водещите икономически дейности са свързани с търговията. Изключително важен е истинският внос, като „сирийска бутилка”, дълбоки чаши с две дръжки („цистерни”), амфори, чайници, буркани и питои, „колбати-поклонници” и др.

Повечето от изброените съдове са направени на колела - технологична иновация за 3-то хилядолетие преди Христа в региона. Сравнителните находки от български земи са много. Най-добрите паралели идват от Анатолия - Троя, Бейссултан, Боазкьой (Хатуса), Кюлтепе (kârum Kaneš), Тарсус и др., Както и от Егейско море. Някои от тези обекти с клинописните им архиви поставят Гълъбово в периода преди началото на Хетската империя. Наличието на внос от толкова голямо разстояние предполага колониален интерес към Балканския полуостров. Гълъбово може да се начертае по линията на други ключови места в близост до Мраморно море и Източна Тракия, проследявайки стария път по долината на река Марица, свързваща Треса с Троада, Западна и Централна Анатолия. Може да се предположи, че този път на запад е към Централните Балкани и Централна Европа. Регион Гълъбово е свързан с пътни артерии както с Долен Дунав, така и със Западна Тракия и Тесалия. Затова Гълъбово е пресечна точка на някои от най-важните древни пътища. Хиляди години по-късно един от тези пътища, свързващи Изтока с Европа, е наречен Via diagonalis, път, по който римските легиони се преместват от Панония във Витиния и обратно.

Превод от сайта в следния линк:
Leshtakov, K.
1993 - Die mittelbronzezeitliche Besiedlung des Siedlungshugels von Galabovo in Sudbulgarien. – SASTUMA 2, Bonn, 191-222.
2002 - Galabovo pottery and a new synchronization for the bronze age in Upper Thrace with Anatolia. – Anatolica XXVIII, 171-211.
2016 - Klassifikation und Chronologie der mittelbronzezeitlichen Keramik aus Gălăbovo (Südostbulgarien) im Vergleich zu anatolischen Siedlungsfunden. Teil 1, SAUS 5, Sofia, 5-115.
.............................................................................................................

МОГИЛА ДО ГЪЛЪБОВО ЗНАЧИМА КАТО ТРОЯ - бр.99/09.03.2017 и Facebook: в. Гълъбови вести - 2017 г.

Селищната могила край Гълъбово, разположена в местността Асара вече е обект с национално значение. Това четем в бр. 7 на Държавен вестник от 20-ти януари тази година.
Могилата е съхранила данни за живот по тези земи на повече от 7000 години – от новокаменната епоха до Средновековието. Единствено тук е изследван периодът 11-18 век преди новата ера, известен като „култура Гълъбово”. Тя е датирана от експертите от 6-тото хилядолетие преди Христа и е с внушителни размери 12м/180 м., с обща площ 23,4 дка. Укрепена е с каменна стена като акропол. Обитавана е до 4-тия кръстоносен поход в началото на 13-ти век.
Могилата е проучвана чрез спасителни разкопки в продължение на шест археологически сезона под ръководството на проф. д-р Красимир Лещаков. Както той се изрази, специално за в-к „Гълъбови вести”: „Това е могилата на моя живот”.
Резултатите от неговите и на екипа му проучвания са събрани в над 600 страници и са публикувани в Германия и Холандия, докладвани са на редица конференции в Турция, Румъния, Италия, Словения, Хърватия.
Проф. Лещаков сподели, че името „Гълъбово” е известно както в Европа, така и в САЩ. Паметникът има изключителна научна стойност, някои специалисти сравняват значимостта на могилата и на 12 метровите пластове с тази на Троя, Полиохни на остров Лемнос в Гърция, Богазкьой-Хатуша, близо до днешния град Чорум в Труция, считана за столица на Хетската държава и други.
Ето защо проф. Лещаков заедно с Директора на Археологическия музей при „Мини Марица Изток” в Раднево Пламен Караилиев, посетиха Гълъбово, за да инициират четиристранна среща след обявяването на могилата за археологическа културна ценност от национално значение. Защото вече всички намеси на територията на такъв обект трябва да се съгласуват с Министерството на културата. В Държавен вестник четем, че около и на обекта се забранява пашата на животни, обработването на земята, всякакъв вид строителство, което няма връзка с консервационни дейност и археологически проучвания.
Забранява се изграждането на нови подземни и надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура освен в случаите, когато се отнася до осигуряването на условия за проучване, поддръжка, експониране и социализация на недвижимата културна ценност.
Изисква се прокараните към момента подземни мрежи на техническата инфраструктура и свързаните с тях технически съоръжения, обслужващи обекти извън териториалния обхват на недвижимата културна ценност, но попадащи изцяло или отчасти в нея, след тяхната физическа амортизация да бъдат демонтирани и изместени извън рамките на обекта. Изисква се всички дейности в рамките на територията на недвижимата културна ценност, която се припокрива със сервитутите на съществуващите мрежи на техническата инфраструктура, да бъдат съобразени със специфичните изисквания, произтичащи от нормативната уредба, отнасяща се до безопасността и законосъобразността на намесите.
Забранява се прокарването на транспортно-комуникационната инфраструктура. Забранява се съхраняването и преработката на всякакъв вид отпадък. Забранява се депонирането на въглища, инертни и други материали, както и преминаването през територията на обекта на тежка транспортна и изкопна техника.
За нещастие паметникът на културата има нерадостна съдба. Вследствие на строителните дейности през 50-те години на ХХ век пластовете от Средновековието и античността са унищожени почти напълно. Това предизвиква спасителни разкопки през 1988-1992 и 1995 г. Те са прекратени поради изваждане на паметника на културата от двора на ТЕЦ 1.
Днес колекцията от разкопките би била гордост за всеки музей. Тя включва над 200 керамични съда, златни и бронзови накити, сечива, въоръжение и много други. Тук са намерени първите съдове на "бързо грънчарско колело", т.е. за масово произвеждане за нуждите на бита; съдове за пренасяне на парфюми, първата бояджийска четка на около 4 хил. години и други.
Предците ни са познавали въгледобива. Те са изнасяли лигнитни въглища. В няколко огнища са намерени дървени въглища. Тук е намерено и тисово дърво, което е на няколко милиона години.
Селищната могила представлява част от общоевропейското културно наследство и подлежи на защита по силата на всички европейски закони и конвенции, приети и от Република България като член на ЕС. Защитата на паметника на културата е гарантирана и от българското законодателство - Закона за местните паметници на културата и сродните законови актове. Територията, на която се намира, е публична държавна собственост.
След срещата на археолозите със заместник-кмета на Община Гълъбово – Димитър Василев стана ясно, че общината е готова да съдейства за стриктното спазване на закона и съхраняването на уникалния археологически обект. На бъдещата четиристранна среща – между археолози, община и собствениците на обекти, на чиято територия се намира могилата – „Брикел” и „Ей и Ес” ще се уточнят нормите за опазване, правилата за достъп, консервация, а защо не и за бъдещо посещение на могилата, която разнася славата на Гълъбово по света. 
Можем само да гадаем каква невероятна туристическа възможност дава на общината тази могила, която по историческо време и богатство на артефакти се равнява на Троя.

 

...................................................................................

 

Публиклации и снимки - в. Гълъбови вести бр. 169/18.10.2018 г. и публикация във Facebook от 2018 г.

ГЪЛЪБОВО В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА И ОТВЪД

Това е заглавието на Първата Международна Археологическа конференция, която ще се проведе от 25-ти до 28-ми октомври в Гълъбово. Тя е посветена на 30-тата годишнина от разкопките на селищна могила „Ассара”. В конференцията освен български учени ще вземат участие и гости от водещи изследователски институти: Харвардския Университет в САЩ, Метрополитан Музеум в Ню Йорк, Университетите в Дъръм и Бристол от Великобритания, Токайския Университет от Япония. Със свои доклади и научни съобщения ще се представят учени от Белгия, Германия, Финландия, Турция и Франция, Холандия, Чехия, Румъния и Гърция.

Конференцията хармонизира работата на три поколения учени, сред които са доайените на археологията в Югоизточна Европа и Предна Азия: проф. д-р Мехмет Йоздоган от Турция, проф. д-р Джон Чапман от Великобритания и д-р Якоб Роденберг от Холандия. В нея ще вземат участие вече утвърдени специалисти като проф. д-р Фолкер Хейд от Финландия, проф. д-р Лоренц Рамсторф от Германия, проф. д-р Кристиян Шустер от Румъния, доц. д-р Петър Павук, проф. д-р Иван Гацов и проф. д-р Красимир Лещаков от Софийския университет.

Конференцията ще завърши с кръгла маса под надслов: „Опазване на културното наследство и възможности за социализация на археологическите обекти в Югоизточна Европа и Анатолия”. Тя ще се проведе с участието на Министерството на културата, РИМ Стара Загора, Националния археологически институт при БАН, Археологическия музей „Марица-Изток” в Раднево, Истанбулския и Техническия университет в Турция.

Представяме ви научните интереси на тримата доайени:

Проф. д-р Мехмет Йоздоган е доайен на Анатолийската и предноазиатската праистория, почетен професор в Истанбулския Университет, където преподава до 2010 г. Основните му изследвания са върху усядането на обществата, възникване на произвеждащата икономика и пътищата на разпространение към Европа, Археология на околната среда и Геоархеология, История и политика на Археологията, опазване на културното наследство. В момента работи в района на Къркларели, Източна Тракия. Член е на турската Академия на науките, чуждестранен член на Националната Академия на науките на САЩ. Той е член-кореспондент на американския и на германския археологически институт. Има публикувани над 20 книги и повече от 300 научни статии.

Проф. д-р Джон Чапман е от Университета Дъръм, Великобритания. Специалист е в областите: Теория и методи в археологията, Праистория на Централна и Източна Европа, Урбанизацията в Неолитна Европа. Той е почетен член на НАИМ-БАН, България от 2012 г., Вицепрезидент е на Праисторическото общество във Великобритания в за мандат 2007/2011 г., почетен член на Европейската Асоциация на археолозите, член на Обществото на антикварите в Лондон и др. Ръководил е много археологически проучвания в Югоизточна и Централна Европа.

Д-р Якоб Роденберг е Директор на холандския Институт за Близкия Изток в Лайден, Холандия до 2009 г. Провежда в Югоизточна и Западна Анатолия. Последните 20 години ръководи изследователския проект „Ранните земеделски общества в района на Мраморно море. Главен редактор е на периодичното издание „Анатолика” – международно списание, което се занимава с изучаването на анатолийските цивилизации и тези в съседните области.

В следващите броеве ще ви представим и останалите гости на конференцията, както и най-интересните доклади и научни съобщения.